قصيدة ” درب الأراجيح مغلق ” نقلها إلى البلغارية الأديب خيري حمدان
درب الأراجيح مغلق
1
لا فطام للغابة الحافية
من جنون المطر
يغسل خطايا الشجر
حين استيقظت عصافير الصباح
أغلق الغيم نوافذه
ونام
2
كيف للمنكسر على أعتاب الحقول
أن يقبض على أحلام موصدة
تسقط فوق البيادر
أوراق ظمأى
تذروها الريح الحزينة
3
يتدحرج صدر الحزن
في حكاية الجدة
موحش هذا الغياب
تتكور الطفلة فوق صورة الأم
مازال قلبها صغير
جداَ صغير
4
قد بلغ الاحتضار بذرة الحياة
يرشح شجر السنديان
بخار أصفر
قال لها أعينيني على الوَرَعِ
قالت
كيف نراوغ الطيف المتعرج
في نافذة الموت
ونحن عراة
أخشى أن أفقدك
5
لا شيء يختم سفر الانشطار
لا تراتيل التكوين
ولا رقص الدراويش
المدينة أغلقت الصلاة
لتتكاثر الأكفان
6
تفاصيل الحزن
ويدك المنزّهة عن أوجاعي
يقتحمان ثرثرة القصيدة
وعربة الدموع التي داهمتني
شيّعتني على أكف الصمت
6
جنائز الغرباء
على بعد طفولة
من باحة البكاء
نعش يسترق الحياة
لكن
درب الأراجيح مغلق
7
المواسم كئيبة
والحقل حزين
خلف السور تسير قوافل الجوع
يوشك المطر أن يرتبك
درب الأراجيح مغلق
Пътят на люлките е затворен
1
Не се отбива босата гора
от неистовия дъжд, който
измива греховете на дърветата.
Когато сутрешните врабчетата
се събуждат,
облаците заключват прозорците си
и заспиват.
2
Възможно ли е сломеният
човек,
на прага на простора,
да държи заключени сънища?
Жадни листа
падат върху градините,
печалните ветрове ги разхвърлят.
3
Преобръща се ликът на тъгата
в бабината приказка.
Това отсъствие е коварно.
Свива се момичето върху
майчината снимка,
все още сърцето й е малко,
прекалено малко!
4
Агонията достигна жизнените
семена.
Дъбът сълзеше жълта пара.
Помоли я да му помогне да
остане искрен.
Тя му отговори:
Как да надхитрим този
обърнат спектър, който
нахлува от прозореца
на смъртта,
а ние сме голи?
Страх ме е да не те изгубя.
5
Нищо не може да подпечата
паспорта на разделението.
Липсват химните на сътворението
и танците на дервишите.
Градът не е годен за молитви.
Нека да се множат саваните!
6
Детайлите на тъгата
и ръката ти, неомърсена
от моята болка,
нахлуват в същността
на стиха,
а кола със сълзи
лети срещу мен.
Изпраща ме върху дланта
на смъртта.
7
Погребенията на чужденците –
на едно разстояние от детството
и от площадката на плача.
Ковчегът открадна живота,
но…
пътят на люлките –
затворен!
8
Сезоните са отчаяни,
празненството е тъжно.
Зад оградата вървят
керваните на глада.
Дъждът, дезориентиран
е на път да се обърка!
